Любовта ако свърши с омраза,
значи всичко върви по реда си.
Тя, вселената, притча разказва,
за това, как от себе си ръси
прах и фини сребристи частици,
дето в тъмното глождят очите...
В разширени от уплах зеници
пеперуди към нищото литват.
Обяснимо! Светът се разпада
и ума ни със спомен наказва...
Има жлъч и горчилка след свада,
любовта щом завърши с омраза.