22 дек. 2015 г., 21:31

Любовта смърди

889 0 1

Следите по ръцете ми все по ясни стават.

Личи си къде си ме стискал и държал,

а болката в сърцето все същата остава.

По лицето драскал си следи като с кинжал.

Горят очите ми, изпълнени са със сълзи

и нито една не иска да потече,

защото потекат ли лицето ми ще прогори

и ще се облеят в кръв моите ръце.

Смърди тази любов прокълната

не иска дрехите си да изпере.

Така тежи и до болка ми е позната

не иска чиста да живее в моето сърце.

Плюя на фалшивите ти чувства

те не могат да ме впечатлят,

защото търся любов,

 а не цирково изкуство.

Нали ме питаш, искам ли да ме оставиш.

Искам да ти кажа – да,

но щом в примката на самотата се поставиш

не искам да ме търсиш.  Искам свобода!

Следите по ръцете ми ще минат,

изгореното по лицето, ще спре да ме боли,

спомените  може и да ми останат,

но ще спрат за малко моите сълзи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Човек е свободен в мига в който реши да бъде! - към лирическата - Бягай!! И поздрав за авторката въпреки заглавието което признавам не ми харесва

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...