22.12.2015 г., 21:31

Любовта смърди

892 0 1

Следите по ръцете ми все по ясни стават.

Личи си къде си ме стискал и държал,

а болката в сърцето все същата остава.

По лицето драскал си следи като с кинжал.

Горят очите ми, изпълнени са със сълзи

и нито една не иска да потече,

защото потекат ли лицето ми ще прогори

и ще се облеят в кръв моите ръце.

Смърди тази любов прокълната

не иска дрехите си да изпере.

Така тежи и до болка ми е позната

не иска чиста да живее в моето сърце.

Плюя на фалшивите ти чувства

те не могат да ме впечатлят,

защото търся любов,

 а не цирково изкуство.

Нали ме питаш, искам ли да ме оставиш.

Искам да ти кажа – да,

но щом в примката на самотата се поставиш

не искам да ме търсиш.  Искам свобода!

Следите по ръцете ми ще минат,

изгореното по лицето, ще спре да ме боли,

спомените  може и да ми останат,

но ще спрат за малко моите сълзи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Човек е свободен в мига в който реши да бъде! - към лирическата - Бягай!! И поздрав за авторката въпреки заглавието което признавам не ми харесва

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...