22.12.2015 г., 21:31

Любовта смърди

891 0 1

Следите по ръцете ми все по ясни стават.

Личи си къде си ме стискал и държал,

а болката в сърцето все същата остава.

По лицето драскал си следи като с кинжал.

Горят очите ми, изпълнени са със сълзи

и нито една не иска да потече,

защото потекат ли лицето ми ще прогори

и ще се облеят в кръв моите ръце.

Смърди тази любов прокълната

не иска дрехите си да изпере.

Така тежи и до болка ми е позната

не иска чиста да живее в моето сърце.

Плюя на фалшивите ти чувства

те не могат да ме впечатлят,

защото търся любов,

 а не цирково изкуство.

Нали ме питаш, искам ли да ме оставиш.

Искам да ти кажа – да,

но щом в примката на самотата се поставиш

не искам да ме търсиш.  Искам свобода!

Следите по ръцете ми ще минат,

изгореното по лицето, ще спре да ме боли,

спомените  може и да ми останат,

но ще спрат за малко моите сълзи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Човек е свободен в мига в който реши да бъде! - към лирическата - Бягай!! И поздрав за авторката въпреки заглавието което признавам не ми харесва

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...