Следите по ръцете ми все по ясни стават.
Личи си къде си ме стискал и държал,
а болката в сърцето все същата остава.
По лицето драскал си следи като с кинжал.
Горят очите ми, изпълнени са със сълзи
и нито една не иска да потече,
защото потекат ли лицето ми ще прогори
и ще се облеят в кръв моите ръце.
Смърди тази любов прокълната
не иска дрехите си да изпере.
Така тежи и до болка ми е позната
не иска чиста да живее в моето сърце.
Плюя на фалшивите ти чувства
те не могат да ме впечатлят,
защото търся любов,
а не цирково изкуство.
Нали ме питаш, искам ли да ме оставиш.
Искам да ти кажа – да,
но щом в примката на самотата се поставиш
не искам да ме търсиш. Искам свобода!
Следите по ръцете ми ще минат,
изгореното по лицето, ще спре да ме боли,
спомените може и да ми останат,
но ще спрат за малко моите сълзи.
© Полина Петкова Всички права запазени