31 янв. 2009 г., 19:59
Защо се случваш като черна сянка
във моя делник празен и студен?
Любовта ти е любов на пепелянка -
не се лекува с билки и мехлем.
От нея се умира... Безвъзвратно,
а казват, от любов единствено боли.
В очите й преливам в непонятност,
усещам я по пулса в моите гърди.
Единствено съм жива, не защото
със тази болка аз се примирих,
а затуй, че даже раната дълбока,
чертае в мене стих подир стих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация