„Любовта трае три години”

Любовта е три по триста
и шейсет и пет,
любовта е хиляда и една
безсънни нощи,
хиляда припева
с един куплет.
Останалото време се обичате,
правите любов и
любовта ви прави,
а след хиляда дни сте други твари.

Три години стигат за обичане,
стигат за пожар,
но с теб ако ще са три
по-добре да не се вричаме,
не искам после само жар.

Искам с тебе
милиони.
Милиони рози
и слънца,
и усмивки.
Дълго време,
снимки в пози
и деца,
и мечти под завивки.

Искам залези с теб,
искам утрото твое,
и лета, и зими наред,
ти вземи всичко мое.

Искам да съм листа хартия,
на който драскаш ноти
и записки от жълтия учебник.
Напиши ме като балада,
изсвири ме като рок,
направи ми серенада
под тавана широк.
Хвърли ме като диска,
който мразиш,
вдигни ме като шума
от любовта ни.

Откъсни ме като любимото си цвете,
но не ме захвърляй когато окапя.
Събирай ме като дъжда в ръцете си двете,
но не ме изпускай през пръсти да капя.

Свали ме като часовника си,
защото нашата любов е без време.