Любовта във времето
Сгушена в твоята силна прегръдка,
стоплена от любовта ти нежна и гореща
в зимната утрин се събуждам с усмивка,
а после бързам към поредната делова среща.
Денят разделя ни за безкрайно сякаш време,
отнемайки мигове ценни, мили и красиви,
но знам – вечерта отново ще си ти до мене
и в прегръдките си ний ще сме щастливи.
Така се нижат ден след ден, година след година,
косите ни от времето са вече посребрени,
любовта в сърцата ни е огънят в семейната камина,
който пази ни от дни студени и хора озлобени.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марина Стоянова Все права защищены
