tiha_chest (Марина Стоянова)
94 1140
3 дек. 2007 г., 07:55

Любовта във времето 

  Поэзия
1009 0 10

Сгушена в твоята силна прегръдка,

стоплена от любовта ти нежна и гореща

в зимната утрин се събуждам с усмивка,

а после бързам към поредната делова среща.

 

Денят разделя ни за безкрайно сякаш време,

отнемайки мигове ценни, мили и красиви,

но знам – вечерта отново ще си ти до мене

и в прегръдките си ний ще сме щастливи.

 

Така се нижат ден след ден, година след година,

косите ни от времето са вече посребрени,

любовта в сърцата ни е огънят в семейната камина,

който пази ни от дни студени и хора озлобени.

 

© Марина Стоянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??