3.12.2007 г., 7:55 ч.

Любовта във времето 

  Поезия
5.0 / 7
1034 0 10

Сгушена в твоята силна прегръдка,

стоплена от любовта ти нежна и гореща

в зимната утрин се събуждам с усмивка,

а после бързам към поредната делова среща.

 

Денят разделя ни за безкрайно сякаш време,

отнемайки мигове ценни, мили и красиви,

но знам – вечерта отново ще си ти до мене

и в прегръдките си ний ще сме щастливи.

 

Така се нижат ден след ден, година след година,

косите ни от времето са вече посребрени,

любовта в сърцата ни е огънят в семейната камина,

който пази ни от дни студени и хора озлобени.

 

© Марина Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • > Спокойно спете! Всичко е наред > сега, когато имате виновен... > > К. Кондова Порочна съм – зачева...
  • Не съм идеален, не съм и без грешки, и аз като всички грешах по човешки - подвластен на завист, робу...
  • Беляза ме с любов - умря грехът! Пресякохме се - ненадейни криви. Изгуби всеки своя личен път. Но за...

Още произведения »