Люлка за новороденото
Люлка за новороденото
на Андреа
Плетох я от слънчеви лъчи.
На луната за рога я вързах.
Казах на водата да мълчи,
с приказките свои да не бърза.
Вятъра помолих да е тих.
Ласкав да е. Бащински грижовен.
Славейче до люлката му скрих,
с птичи песни мъката да гони.
От дъгата изковах обков.
Цветна да е. И ефирно лека.
И лакирах люлката-легло
с капчици роса, който светят.
Отсега-нататък тя ще е
твоето гнездо, в което ти ще
се превърнеш от дете в човек.
Тя ще бъде твоето огнище.
На светци не ще те посветя.
Нито пък орисници ще викам.
Люлката ще бъде твоят свят,
докато мечтите ти политнат.
После вече... тичай подир тях.
Стигай ги. И почвай отначало.
Стигнеш ли мечтата, няма грях,
ако я превърнеш във стъпало.
И така, нагоре - към върха.
Светове и хора преоткривай.
За да стигнеш звездната стреха,
тичай след мечтите си красиви.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александър Калчев Все права защищены
