11 июл. 2010 г., 16:03

Люляци

784 0 7

 


Люляци


Лилави усмивки в стъклото ми трепкат
и искат да влязат във стаята с смях.
Почукват. Закачат се. Бавно открехват
прозореца. Литва към мен аромат.

С лилава песен усмихват ми утрото,
лилави мисли във мене роят
и чувствам се лека - лилаво влюбена,
унесена в бяло-лилава вълна.

И нежното топло лилаво събуждане
пренася ми мислите тайно при теб -
желано вписвам те в моя унес
под мойто уханно лилаво небе...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...