Люляци
Люляци
Лилави усмивки в стъклото ми трепкат
и искат да влязат във стаята с смях.
Почукват. Закачат се. Бавно открехват
прозореца. Литва към мен аромат.
С лилава песен усмихват ми утрото,
лилави мисли във мене роят
и чувствам се лека - лилаво влюбена,
унесена в бяло-лилава вълна.
И нежното топло лилаво събуждане
пренася ми мислите тайно при теб -
желано вписвам те в моя унес
под мойто уханно лилаво небе...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Маринова Всички права запазени
