Лъв грамаден и един

поминува жив и невредим

в зоопарка, в свойта клетка.

Той е страшна гледка.

Силата му е голяма,

но паднал на хора в капана,

отнели са му свободата

сеир да гледат децата.

Ние свободни хора се викаме,

а в кутийки тесни се тикаме,

не в големи къщи - многолетни,

като на хора, с четиринайсет тоалетни,

които от високите трибуни

пред народа се правят на маймуни,

бият се в гърдите мощно,

че мислят за него денонощно.

Днес приех това бреме,

осъдих се за неопределено време

в тридесет квадрата панелка,

заради скъсаните ми гащи и фанелка.

Сега приличаме си по съдба - 

лъвът с отнета свобода,

аз заради кризата голяма - 

затворени сме до живот и двама!?