Oct 15, 2021, 10:26 PM

Лъв и пенсионер

  Poetry » Other
523 0 0

Лъв грамаден и един

поминува жив и невредим

в зоопарка, в свойта клетка.

Той е страшна гледка.

 

Силата му е голяма,

но паднал на хора в капана,

отнели са му свободата

сеир да гледат децата.

 

Ние свободни хора се викаме,

а в кутийки тесни се тикаме,

не в големи къщи - многолетни,

като на хора, с четиринайсет тоалетни,

 

които от високите трибуни

пред народа се правят на маймуни,

бият се в гърдите мощно,

че мислят за него денонощно.

 

Днес приех това бреме,

осъдих се за неопределено време

в тридесет квадрата панелка,

заради скъсаните ми гащи и фанелка.

 

Сега приличаме си по съдба - 

лъвът с отнета свобода,

аз заради кризата голяма - 

затворени сме до живот и двама!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Яндов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....