17 февр. 2015 г., 11:36

M. 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 3
939 1 2
Докато смъртта ни раздели?! Нима?
Искам с теб да споделя безкрайността!
Един живот не стига за това
да се докосна до твоята душа.
Ти винаги ще идваш във съня ми,
в нощта... безмълвен и студен.
И винаги ще чувствам твойте длани
... как галят ме със нежност на сатен.
Докато смъртта ни раздели?! Нима?
Аз искам с теб да споделя безкрайността!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жанета Осипова Все права защищены

Предложения
  • Сегодня, значит, новый год. Кто знает что нам дальше ждёт? Вокруг солнца новый поворот. Сегодня праз...
  • Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...

Ещё произведения »