Докато смъртта ни раздели?! Нима?
Искам с теб да споделя безкрайността!
Един живот не стига за това
да се докосна до твоята душа.
Ти винаги ще идваш във съня ми,
в нощта... безмълвен и студен.
И винаги ще чувствам твойте длани
... как галят ме със нежност на сатен.
Докато смъртта ни раздели?! Нима?
Аз искам с теб да споделя безкрайността!
© Жанета Осипова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
