МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
964 3886
31 окт. 2017 г., 10:13  

М 3-поле 

  Поэзия » Философская
281 2 3

Това не е любов, а нещо друго. 

Не е дори и зов на грешна плът. 

Не е проклятие, не е и вуду. 

Това е нещо, идващо отвъд. 

 

Не е пристигнало от ада земен –     

до него дяволът е мил сатир, 

небрежен пакостник, но безпроблемен, 

все зло желае, а пък носи мир.  

 

Т о в а  е нещо хлъзгаво, студено, 

от черна дупка е дошло при нас,  

безкрайно чуждо, неопределено –

без форма, цвят, лице, сърце и глас.    

 

Вървиш ли все на изток, стигаш запад – 

Колумб е знаел преди векове.          

И гмурнеш ли се в трапа, ще издрапаш,

щом Смисълът нагоре те зове.        

 

Т о в а  е толкова непобедимо –  

с безчувствен поглед и в ръка с коса, 

че сложиш ли го в подходящи рими, 

ще се стопи като на пек – роса.  

 

Това не е любов, а нещо друго –

това е просто творчеството – чудо.

 

 

31.10.2017

© Мария Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви. Младене, ти имаш голяма заслуга за написването му. Приличаш ми малко на Вечеровски - заглавието е алюзия с М-кухините на Малянов от "Милиард години до свършека на света" от братя Стругацки. Няма извънземни, нито световни конспирации, има природни закони и те трябва да се изучават и да принасят полза на хората.
  • Чудех се чудо ли да нарека това стихотворение, или чудесно. Затова се спрях на прекрасно.
    Поздравление, Мария!
  • Прекрасно описано чудо! Браво!
Предложения
: ??:??