Това не е любов, а нещо друго.
Не е дори и зов на грешна плът.
Не е проклятие, не е и вуду.
Това е нещо, идващо отвъд.
Не е пристигнало от ада земен –
до него дяволът е мил сатир,
небрежен пакостник, но безпроблемен,
все зло желае, а пък носи мир.
Т о в а е нещо хлъзгаво, студено,
от черна дупка е дошло при нас,
безкрайно чуждо, неопределено –
без форма, цвят, лице, сърце и глас.
Вървиш ли все на изток, стигаш запад –
Колумб е знаел преди векове.
И гмурнеш ли се в трапа, ще издрапаш,
щом Смисълът нагоре те зове.
Т о в а е толкова непобедимо –
с безчувствен поглед и в ръка с коса,
че сложиш ли го в подходящи рими,
ще се стопи като на пек – роса.
Това не е любов, а нещо друго –
това е просто творчеството – чудо.
31.10.2017
© Мария Димитрова Все права защищены