31 окт. 2017 г., 10:13  

М 3-поле

511 2 3

Това не е любов, а нещо друго. 

Не е дори и зов на грешна плът. 

Не е проклятие, не е и вуду. 

Това е нещо, идващо отвъд. 

 

Не е пристигнало от ада земен –     

до него дяволът е мил сатир, 

небрежен пакостник, но безпроблемен, 

все зло желае, а пък носи мир.  

 

Т о в а  е нещо хлъзгаво, студено, 

от черна дупка е дошло при нас,  

безкрайно чуждо, неопределено –

без форма, цвят, лице, сърце и глас.    

 

Вървиш ли все на изток, стигаш запад – 

Колумб е знаел преди векове.          

И гмурнеш ли се в трапа, ще издрапаш,

щом Смисълът нагоре те зове.        

 

Т о в а  е толкова непобедимо –  

с безчувствен поглед и в ръка с коса, 

че сложиш ли го в подходящи рими, 

ще се стопи като на пек – роса.  

 

Това не е любов, а нещо друго –

това е просто творчеството – чудо.

 

 

31.10.2017

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви. Младене, ти имаш голяма заслуга за написването му. Приличаш ми малко на Вечеровски - заглавието е алюзия с М-кухините на Малянов от "Милиард години до свършека на света" от братя Стругацки. Няма извънземни, нито световни конспирации, има природни закони и те трябва да се изучават и да принасят полза на хората.
  • Чудех се чудо ли да нарека това стихотворение, или чудесно. Затова се спрях на прекрасно.
    Поздравление, Мария!
  • Прекрасно описано чудо! Браво!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...