5 нояб. 2019 г., 07:50

Мачо Пепеляшко

662 1 8

Под колелата на грабливата му птица

изхвръкнаха пера – като вода.

Бе погледът му яркочерен – като спица,

пробягваща сред пръски резеда.

 

По балната ми рокля се оттече пяна,

а Принцът с кадилака – отлетя.

Под токчето ми, счупена надве, остана

в парченце плат, настъпана, нощта. 

 

Коприна в хладен синкав огън и разперен

под миглите ми тъмен земен трус.

Изчезна бързо, мачо, но ще те намеря –

запомних номера ти наизуст.

 

 

4.11.2019

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=7LmQj0Oj5N8

https://www.youtube.com/watch?v=7eVPXAWTTAg

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Може би трябваше да кажа, германоезични приказки, защото Alpenzusjes са холандки, но пеят в стил "немски шлагер".
  • Благодаря, Николай. Правилно си разгадал заглавието, въпреки че аз се подсетих от песента, която съм сложила като линк – "Мачо Ханс" Ханс е персонаж в немскоезичните приказки. А вълшебство има, но на втори план, защото има любовна нишка, макар и явно свързана с разочарование. А какво е любовта, ако не вълшебство. Впрочем, Присила Пресли, жената на Елвис, също има немски корени.
  • Интересен стих!
    Поздрави, Мария!

    Но ми се искаше повече вълшебно да е, отколкото комично!
    Пепеляшка е любимото ми филмче, а българската част е Мара Пепеляшка, мисля че бях чел и други вересии....
  • Благодаря, Мариана.
  • На лирическата сигурно са били нанесени по-сериозни щети от мокри и кални обувки, чорапогащник и пола като при мен, та затова. Пък и щом е настъпала нощта, значи работата е сериозна, ще се наложи да го намери. А аз дори не видях кой кара, нито запомних номера. Но пък си имам стихотворенийце. Благодаря, Георги.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...