Под колелата на грабливата му птица
изхвръкнаха пера – като вода.
Бе погледът му яркочерен – като спица,
пробягваща сред пръски резеда.
По балната ми рокля се оттече пяна,
а Принцът с кадилака – отлетя.
Под токчето ми, счупена надве, остана
в парченце плат, настъпана, нощта.
Коприна в хладен синкав огън и разперен
под миглите ми тъмен земен трус.
Изчезна бързо, мачо, но ще те намеря –
запомних номера ти наизуст. ...