12 дек. 2010 г., 21:52

Маг 

  Поэзия
1834 0 21
И додето припалвам с очи (дявол същ)
слънчев лъч и под облачна дреб,
науми си веднъж, че през нива от ръж
аз вървя в този час срещу теб.
И наметнат случайно с възтънка мъгла,
само с поглед или с топъл дъх
мога лесно да стигна и изпепеля
твойто рамо, издигнало връх.
Мога даже за теб в неугледния мрак
и светулков рой да призова,
за да минеш на утрото крехкия праг
с неприведена, горда глава. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски Все права защищены

Предложения
: ??:??