Маг
И додето припалвам с очи (дявол същ)
слънчев лъч и под облачна дреб,
науми си веднъж, че през нива от ръж
аз вървя в този час срещу теб.
И наметнат случайно с възтънка мъгла,
само с поглед или с топъл дъх
мога лесно да стигна и изпепеля
твойто рамо, издигнало връх.
Мога даже за теб в неугледния мрак
и светулков рой да призова,
за да минеш на утрото крехкия праг
с неприведена, горда глава.
Ако твойта душа непонятна тъга
с уморени криле загребе,
ще извадя аз ловко от своя ръкав
щипка смях и парченце небе.
А когато замръкнеш далече сама
ще напридам по вятър слова.
Всичко мога. И нищо, какъвто съм маг,
ако ти не повярваш в това...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
