31 мар. 2017 г., 18:15

Магарето Pardon :)

1.3K 2 6

Разхождайки се по полето,

срещнало магарето петлето.

Изгледало го от високо,

усмихнало се на широко.

 -Лесна работа е твойта,

не е трудна като мойта.

Кукуригаш от зори,

даже умен ти не си.

          

Гребен Петльо завъртял,

с крак потропнал и пропял:

-Щом така си мислиш,пробвай ти

Мойта лесна работа свърши.

 

 Скочило магарето на плета

точно пред бунището на кмета.

Чака слънце да изгрее,

та с все сила да запее.

 

Ала за беда заспало

и без песни слънцето изгряло.

 

Спят козите и прасците

Спят мъжете и жените.

Работата ги зове,

а в леглата са си те.

 

Подгонили Магарето

с мотики и тояги,

а то глава навирило,

на важно пак се прави.

 

По пътя гледа патка

пет патенца разхожда.

Наперил се юнакът

и взел да и досажда.

 

-Не знаеш, Патко, ти

как правилно се ходи.

На мене остави,

да видиш как се води.

 

Наперено Магарето

затропало с краката.

Групата повело то

и право към реката.

 

Патетата плеснали с крилата

и весело подскочили в реката.

Бързало назад да не остане,

скочило и нашето магаре.

 

Чак кога нагълтало водата

спомнило си правилата:

"Магарето на сушата живее,

да плува то за жалост не умее"

 

Ревнал Марко от уплаха:

- Оле-ле, така ми се полага.

Ако можех малко да си трая,

Щях сега на воля да играя.

 

Спуснали се всички да помагат

Марко от реката да извадят.

Спасиха го Магарето и ето

пак опъва рало на полето.

И през ум не му минава

с другите да се сравнява.

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Dena Spyrou Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...