31.03.2017 г., 18:15

Магарето Pardon :)

1.3K 2 6

Разхождайки се по полето,

срещнало магарето петлето.

Изгледало го от високо,

усмихнало се на широко.

 -Лесна работа е твойта,

не е трудна като мойта.

Кукуригаш от зори,

даже умен ти не си.

          

Гребен Петльо завъртял,

с крак потропнал и пропял:

-Щом така си мислиш,пробвай ти

Мойта лесна работа свърши.

 

 Скочило магарето на плета

точно пред бунището на кмета.

Чака слънце да изгрее,

та с все сила да запее.

 

Ала за беда заспало

и без песни слънцето изгряло.

 

Спят козите и прасците

Спят мъжете и жените.

Работата ги зове,

а в леглата са си те.

 

Подгонили Магарето

с мотики и тояги,

а то глава навирило,

на важно пак се прави.

 

По пътя гледа патка

пет патенца разхожда.

Наперил се юнакът

и взел да и досажда.

 

-Не знаеш, Патко, ти

как правилно се ходи.

На мене остави,

да видиш как се води.

 

Наперено Магарето

затропало с краката.

Групата повело то

и право към реката.

 

Патетата плеснали с крилата

и весело подскочили в реката.

Бързало назад да не остане,

скочило и нашето магаре.

 

Чак кога нагълтало водата

спомнило си правилата:

"Магарето на сушата живее,

да плува то за жалост не умее"

 

Ревнал Марко от уплаха:

- Оле-ле, така ми се полага.

Ако можех малко да си трая,

Щях сега на воля да играя.

 

Спуснали се всички да помагат

Марко от реката да извадят.

Спасиха го Магарето и ето

пак опъва рало на полето.

И през ум не му минава

с другите да се сравнява.

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Dena Spyrou Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...