Романтик (Христо Костов)
403 16193
8 дек. 2006 г., 16:18

Магистралка 

  Поэзия
848 0 14

Стоиш до пътя

все самотна

и гледаш

бързащи коли,

цигара палиш,

крак заголваш,

клиенти нови

търсиш ти.

Усмивката

не слиза

от лицето,

дори

след ентия

герой,

но вечер

върнеш ли се

при детето

сълзите рукват

кат порой.

Кое накара те  

да тръгнеш,

илюзия

или разбита

във живота ти

мечта,  

назад, уви 

пътека няма,

остана ти

завинаги сама.

Детето светъл

лъч е

във живота,

началото

и края на деня,

останалото в него

е безвремие,

изпълнено

единствено с тъга.

 

© Христо Костов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??