Магистралка
Стоиш до пътя
все самотна
и гледаш
бързащи коли,
цигара палиш,
крак заголваш,
клиенти нови
търсиш ти.
Усмивката
не слиза
от лицето,
дори
след ентия
герой,
но вечер
върнеш ли се
при детето
сълзите рукват
кат порой.
Кое накара те
да тръгнеш,
илюзия
или разбита
във живота ти
мечта,
назад, уви
пътека няма,
остана ти
завинаги сама.
Детето светъл
лъч е
във живота,
началото
и края на деня,
останалото в него
е безвремие,
изпълнено
единствено с тъга.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Костов Все права защищены
