Магистралка
Стоиш до пътя
все самотна
и гледаш
бързащи коли,
цигара палиш,
крак заголваш,
клиенти нови
търсиш ти.
Усмивката
не слиза
от лицето,
дори
след ентия
герой,
но вечер
върнеш ли се
при детето
сълзите рукват
кат порой.
Кое накара те
да тръгнеш,
илюзия
или разбита
във живота ти
мечта,
назад, уви
пътека няма,
остана ти
завинаги сама.
Детето светъл
лъч е
във живота,
началото
и края на деня,
останалото в него
е безвремие,
изпълнено
единствено с тъга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
