Стоиш до пътя
все самотна
и гледаш
бързащи коли,
цигара палиш,
крак заголваш,
клиенти нови
търсиш ти.
Усмивката
не слиза
от лицето,
дори
след ентия
герой,
но вечер
върнеш ли се
при детето
сълзите рукват
кат порой.
Кое накара те
да тръгнеш,
илюзия
или разбита
във живота ти
мечта,
назад, уви
пътека няма,
остана ти
завинаги сама.
Детето светъл
лъч е
във живота,
началото
и края на деня,
останалото в него
е безвремие,
изпълнено
единствено с тъга.
© Христо Костов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
