Магия
Когато пребледнялата Луна,
свенливо зад дърветата се крие
и няма кой да посребри нощта,
тогава аз и ти да бъдем ние.
Да си направим лято изведнъж
под синята прохлада на звездите.
Дори да мине неочакван дъжд -
той е самотен, затова се скита -
не го мисли... Целувай само мен,
та после из съня ти да се губя.
Когато всеки миг е споделен
светът изглежда малко по-разумен.
Светът изглежда много по-добър,
като гнездо на птица - топъл и уютен.
Нощта опъва тъмносин чадър,
а вятърът е много нежна струна.
Недей тъгува, че ще прегори
на лятото ни бялата наслада.
От тук нататък есен е, нали...
От тук нататък да станем двама
и тази бледа, приказна Луна
(дори и скрита, зная, че я има).
Обичай ме.
Обичай ме сега.
Обичай ме, защото е магия.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деа Все права защищены
