10 авг. 2007 г., 15:25

Магия 

  Поэзия
1331 0 15

Златен рог от небето излива
тъмно вино, преспало с треви
и напитката лудо-пенлива
тишината преражда във вик...

С чувствен жест златна фея разбърка
в стара делва уханни треви,
огън с език пак сластно запърха
на делва по ханша, леко извит...

Златна фея косите разпусна,
като влюбен света онемя...
Вятъра млад - любовник изкусен
страсти събуди в заспала земя...

Като златен рог, месец в небето,
щедро лее безумна любов,
а луната е златното цвете -
спряла дъха си в небесен обков... 

© Анжела Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??