19 июл. 2013 г., 21:51

Магия

1.2K 0 3

Имаш ли смелост за мен да живееш,
сила – да бъдеш ти моята слабост?
Жаден, на глътки, бавно изпий ме,
аз съм магия, ела, преоткрий ме.

Не, не отричай. Аз още живея
в твоите мисли. В кръвта ти се рея.
Опитай от мен да избягаш. Не става.
Хайде, студен си, ела да те сгрея.

Като звезда за теб ще съм в мрака,
към мен ще те води всяка пътека.
С любов аз се храня. От нежност живея.
Аз всичко съм твое. И твоя стихия.

 

12. І. 2012 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...