19.07.2013 г., 21:51

Магия

1.1K 0 3

Имаш ли смелост за мен да живееш,
сила – да бъдеш ти моята слабост?
Жаден, на глътки, бавно изпий ме,
аз съм магия, ела, преоткрий ме.

Не, не отричай. Аз още живея
в твоите мисли. В кръвта ти се рея.
Опитай от мен да избягаш. Не става.
Хайде, студен си, ела да те сгрея.

Като звезда за теб ще съм в мрака,
към мен ще те води всяка пътека.
С любов аз се храня. От нежност живея.
Аз всичко съм твое. И твоя стихия.

 

12. І. 2012 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...