Шепти край нас дъждът прозрачен
и тайно косите ти гали.
Ревниво те крия, забързани крачим,
но летният дъжд е нахален.
Той пее, звукът от вълшебни струни
възпява до мен идеала;
но иска да сложи ръка помежду ни-
опитва дъждът, но... едва ли!
Вървим, а звукът му е странна магия
и ставаме по-съвършени.
Ела, аз от тебе дъжда ще изпия –
ти само повярвай във мене. ...