Магия

5 мая 2009 г., 08:13

Поэзия » Любовная

531 0 0

Шепти край нас дъждът прозрачен

и тайно косите ти гали.

Ревниво те крия, забързани крачим,

но летният дъжд е нахален.

Той пее, звукът от вълшебни струни

възпява до мен идеала;

но иска да сложи ръка помежду ни-

опитва дъждът, но... едва ли!

Вървим, а звукът му е странна магия

и ставаме по-съвършени.

Ела, аз от тебе дъжда ще изпия –

ти само повярвай във мене.

„Звездна трева” изд.2001г.