5.05.2009 г., 8:13

Магия

725 0 0

 

Шепти край нас дъждът прозрачен

и тайно косите ти гали.

Ревниво те крия, забързани крачим,

но летният дъжд е нахален.

 

Той пее, звукът от вълшебни струни

възпява до мен идеала;

но иска да сложи ръка помежду ни-

опитва дъждът, но... едва ли!

 

Вървим, а звукът му е странна магия

и ставаме по-съвършени.

Ела, аз от тебе дъжда ще изпия –

ти само повярвай във мене.

 

 

„Звездна трева” изд.2001г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Миланов Шопов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...