Магия

5.05.2009 г., 8:13 ч.

Поезия » Любовна

520 0 0

Шепти край нас дъждът прозрачен

и тайно косите ти гали.

Ревниво те крия, забързани крачим,

но летният дъжд е нахален.

Той пее, звукът от вълшебни струни

възпява до мен идеала;

но иска да сложи ръка помежду ни-

опитва дъждът, но... едва ли!

Вървим, а звукът му е странна магия

и ставаме по-съвършени.

Ела, аз от тебе дъжда ще изпия –

ти само повярвай във мене.

„Звездна трева” изд.2001г.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.