5.05.2009 г., 8:13

Магия

730 0 0

 

Шепти край нас дъждът прозрачен

и тайно косите ти гали.

Ревниво те крия, забързани крачим,

но летният дъжд е нахален.

 

Той пее, звукът от вълшебни струни

възпява до мен идеала;

но иска да сложи ръка помежду ни-

опитва дъждът, но... едва ли!

 

Вървим, а звукът му е странна магия

и ставаме по-съвършени.

Ела, аз от тебе дъжда ще изпия –

ти само повярвай във мене.

 

 

„Звездна трева” изд.2001г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Миланов Шопов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...