5 may 2009, 8:13

Магия

727 0 0

 

Шепти край нас дъждът прозрачен

и тайно косите ти гали.

Ревниво те крия, забързани крачим,

но летният дъжд е нахален.

 

Той пее, звукът от вълшебни струни

възпява до мен идеала;

но иска да сложи ръка помежду ни-

опитва дъждът, но... едва ли!

 

Вървим, а звукът му е странна магия

и ставаме по-съвършени.

Ела, аз от тебе дъжда ще изпия –

ти само повярвай във мене.

 

 

„Звездна трева” изд.2001г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Миланов Шопов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....