5 авг. 2007 г., 22:21

магия за любов

763 0 6
По стихове на Румен Стефанов

Прясна жарава алено свети
в нощната дивна гора.
Там аз танцувам с дрехи от вятър,
там под звездите сама.

Твоето име тихо нашепвам,
моля се твойта душа
мен да обикне и да засвети,
алена като звезда.

Живия въглен в шепи ще нося,
дланите нека гори.
Зная  че щом любовта аз прося,
тази любов ще боли.

Аз знам, че докато съм жива,
твоята любов ще е магия.
И щом сплетем със теб тела,
винаги горчилката ще пия.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниел Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...