Aug 5, 2007, 10:21 PM

магия за любов

  Poetry
764 0 6
По стихове на Румен Стефанов

Прясна жарава алено свети
в нощната дивна гора.
Там аз танцувам с дрехи от вятър,
там под звездите сама.

Твоето име тихо нашепвам,
моля се твойта душа
мен да обикне и да засвети,
алена като звезда.

Живия въглен в шепи ще нося,
дланите нека гори.
Зная  че щом любовта аз прося,
тази любов ще боли.

Аз знам, че докато съм жива,
твоята любов ще е магия.
И щом сплетем със теб тела,
винаги горчилката ще пия.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниел Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...