Магията любов
Потънах аз тъй бурно във мечтите,
Сляха се за мене нощите и дните
Ах, как не искам пак да съм сама...
Изгубих си спокойствието и съня
Ах, как не искам пак да страдам…
Не искам всичко пак да е лъжа!
Ела при мен и хвани ме за ръка!
Защо не вдигнем с теб наздравица за любовта?
Опиянявай ме пак с устните свои
Моля те с мен остани и бъди мой!
Докосни моите пръсти със своите
И през на сърцето завоите
Ще усетиш магия прекрасна,
Потичаща през нас…
И на тази магия знам, не само аз съм подвластна,
За това готова съм да се хвана на бас…
Какъв си ти – сън ли си или реалност?
Истина ли си или баналност?
Исках аз да срещна някой в този свят,
Да ме прегърне и парченцата ми счупени в сърцето,
В едно цяло пак да ги превърне!
Искам да усещам твоят аромат…
На любов зараждаща се вътре в нас…
Ела и бъди моят верен компас…
Моят пристан, не моя тревога!
Да бъдеш мой аз само се моля…
Дали си това което чакам цял живот?
Ела и покажи ми и под този небосвод…
Нека да бъдем двама щастливи, ако така е отредено,
Защото това специално е, необикновено…
Поне за за мен така е и моята душа го усеща…
А сърцето бие в мене горещо…
От вино и любов искам аз да се опивам
И чувствата към теб безкрайно да изливам…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вероника Павлова Все права защищены
