През шепота на падащия дъжд
магическа поема в мене се събужда
и прастара емоция, почувствана веднъж -
в сърцето и душата се възбуждат!
Почти зачеркнат и почти забравен спомен
за личности и срещи, емоции и страсти
във центъра на взрив небесен, главоломен
у мене фабрикуват лудо щастие!
Блестящи шпаги на небесни мускетари
кръстосват се и карат да лудееш!
Безкрайни речи на скандални твари
прекъсват се и карат да се смееш!
Че в тоя хаос - бурен, главоломен
напук на всички, никой без да слуша,
загърбила света огромен -
една страхливка в теб се гуши!
© Момчил Манов Все права защищены