26 дек. 2006 г., 13:47

Магията на Коледа

2.2K 0 2
Светлина сърцата озарява
и стопля ги запалената свещ.
Снегът по малко болката заравя,
разпалва се и пламъкът горещ.
Звездите както винаги си пеят
коледна звънлива песен,
а снежинки по лицата ни лудеят,
за да кажат, че животът е чудесен!
Домовете и елхите украсени,
отрупани трапези, веселби,
в тези дни сме някак по-сплотени,
по-усмихнати, щастливи и добри...
Каква е тази истинска магия,
тази коледна вълшебна сила?!
Белоснежната стихия
света пречиства и измива
от натрупаните болки и сълзи,
от страданието и подлостта...
Но защо са кратки тези мигове,уви?!
И всяко зло се връща, както до сега...
                  ххххх
Защо не можем да държим неугасена
свещта на надеждата и обичта?!
Защо ли не изчезне тази сцена -
на безбройните измъчени лица?!
Сами се потопяваме в страдание,
получаваме го със своите дела,
сами го утрояваме със отчаяние,
вместо да си подадем един на друг ръка!
Не можем ли да станем по-сплотени,
да си помагаме взаимно, да се обичаме?!
Вярата и любовта правят добри промени
в името на щастието, към което тичаме...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василена Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...