Магията на мандрагора
Златогривата пролет омайва.
С багри ледени зима вещае.
Град и чума нарича нехайно.
Безутешни пътеки дълбае.
Сиви вълци в очите ù бродят.
Злобно вият. Предричат бедите.
Черни птици се реят на воля
в среброоката мощ на звездите.
Този дом, омагьосан, пустее.
Лешояди из двора шушукат.
Онемяло, огнището зее.
А в улуците вятър се щура.
Тук, под прага се гуши, вирее
мандрагора нащрек. И блещука.
© Плами Все права защищены