Магията на мандрагора
Златогривата пролет омайва.
С багри ледени зима вещае.
Град и чума нарича нехайно.
Безутешни пътеки дълбае.
Сиви вълци в очите ù бродят.
Злобно вият. Предричат бедите.
Черни птици се реят на воля
в среброоката мощ на звездите.
Този дом, омагьосан, пустее.
Лешояди из двора шушукат.
Онемяло, огнището зее.
А в улуците вятър се щура.
Тук, под прага се гуши, вирее
мандрагора нащрек. И блещука.
© Плами All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
