1.05.2012 г., 19:20

Магията на мандрагора

1.1K 0 13

Магията на мандрагора

 

Златогривата пролет омайва.

С багри ледени зима вещае.

Град и чума нарича нехайно.

Безутешни пътеки дълбае.

 

Сиви вълци в очите ù бродят.

Злобно вият. Предричат бедите.

Черни птици се реят на воля

в среброоката мощ на звездите.

 

Този дом, омагьосан, пустее.

Лешояди из двора шушукат.

Онемяло, огнището зее.

А в улуците вятър се щура.

 

Тук, под прага се гуши, вирее

мандрагора нащрек. И блещука.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Плами Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...