23 нояб. 2011 г., 15:03

Магьосница

3.5K 0 35

Наричат ме „огън”, „магьосница”, „луда”...
Внимавай добре във какво се забъркваш!
Излъчваш желание, власт и възбуда,
но утре в ръцете ми кротко ще мъркаш...

Краката ти бавно и трайно омекват,

а въздухът тежко, във такт се втърдява.
Докосвам така, че дъхът ти да секне
и тайните кътчета в теб изучавам...

Затваряш очи и назад се отпускаш.

Поела контрола, пред теб коленича.
Познават във миг полуделите устни
какво те побърква и как го обичаш...

Със нокти по кожата топла рисувам

картини, които и Дявола стряскат.
Достигаш до края... и още жадуваш...
А нейде Нощта във захлас ръкопляска.

Отровна съм! В сладка наслада умираш.
Крещиш! Сетивата ти бавно угасват.
Но тихо възкръсваш и мене избираш
отново в играта убийствено–страстна...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепа Петрунова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...