Наричат ме „огън”, „магьосница”, „луда”...
Внимавай добре във какво се забъркваш!
Излъчваш желание, власт и възбуда,
но утре в ръцете ми кротко ще мъркаш...
Краката ти бавно и трайно омекват,
а въздухът тежко, във такт се втърдява.
Докосвам така, че дъхът ти да секне
и тайните кътчета в теб изучавам...
Затваряш очи и назад се отпускаш.
Поела контрола, пред теб коленича.
Познават във миг полуделите устни
какво те побърква и как го обичаш...
Със нокти по кожата топла рисувам
картини, които и Дявола стряскат.
Достигаш до края... и още жадуваш...
А нейде Нощта във захлас ръкопляска.
Отровна съм! В сладка наслада умираш.
Крещиш! Сетивата ти бавно угасват.
Но тихо възкръсваш и мене избираш
отново в играта убийствено–страстна...
© Пепа Петрунова Всички права запазени