Магьосниче
Шалът, случайно при мен забравен,
черен и стилен - в тайнство шепти.
Реди поетично недоизказани думи,
изтръгва от душата ми остри бодли.
Косите ми - обгърнати и мокри още,
разгръщат се в хиляди чифта криле.
Небето, обагрено в лилави спомени
за полети утринни в прегръдка зове.
Началото ново след броеницата дни
в молитвен копнеж хоризонта топи.
Шалът ти - ухаещ на вяра и истини
в път се превръща облян в светлини.
Знаеш, очаква ни градчето - песенно.
Ще ме чакаш ли на мостчето каменно?
С ръката в джоба, в шепата - камъче.
Мъдрост или вяра си ти, магьосниче!
Гюлсер Мазлум
16.04.2014
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гюлсер Мазлум Все права защищены
