Шалът, случайно при мен забравен,
черен и стилен - в тайнство шепти.
Реди поетично недоизказани думи,
изтръгва от душата ми остри бодли.
Косите ми - обгърнати и мокри още,
разгръщат се в хиляди чифта криле.
Небето, обагрено в лилави спомени
за полети утринни в прегръдка зове.
Началото ново след броеницата дни
в молитвен копнеж хоризонта топи.
Шалът ти - ухаещ на вяра и истини
в път се превръща облян в светлини. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up