Магьосник
Магьосник си...
Събирач на души.
От тях си правиш странна икебана...
... на дъното са злобните, нали,
със стръкчета от подлост и измама.
Моля те, над тях сложи
две-три души на добротата,
с листа от радост и мечти -
да светят даже в тъмнината.
Ох, не слагай, не и лъжи!
Не ги преплитай със тъгата!
Недей и тез бодли - сълзи...
... какво от туй, че са с позлата!
Я по-добре ей тук бодни
онез души, ей там... по-светлите,
че любовта от тях струи -
ще хвърлят блясък по предметите.
Не знам за теб, но може би
е нужен тук и малко пламък...
от тези - по детски чистите - хвани
и ги поръси със звезден камък.
И най накрая... мен вземи
за аромат, че място не остана.
Със панделка от чувства ти вържи
най-странната душевна икебана.
Но, миличък, от мен ти запомни,
че място в любовта отдавна няма
да трупаш хиляди души...
Една е нужна... другото си е измама.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Паула Петрова Все права защищены
