9 окт. 2009 г., 10:56

Магьосник 

  Поэзия » Любовная
848 0 21

Магьосник си...

Събирач на души.

От тях си правиш странна икебана...

... на дъното са злобните, нали,

със стръкчета от подлост и измама.

Моля те, над тях сложи

две-три души на добротата,

с листа от радост и мечти -

да светят даже в тъмнината.

Ох, не слагай, не и лъжи!

Не ги преплитай със тъгата!

Недей и тез бодли - сълзи...

... какво от туй, че са с позлата!

Я по-добре ей тук бодни

онез души, ей там... по-светлите,

че любовта от тях струи -

ще хвърлят блясък по предметите.

Не знам за теб, но може би

е нужен тук и малко пламък...

от тези - по детски чистите - хвани

и ги поръси със звезден камък.

И най накрая... мен вземи

за аромат, че място не остана.

Със панделка от чувства ти вържи

най-странната душевна икебана.

Но, миличък, от мен ти запомни,

че място в любовта отдавна няма

да трупаш хиляди души...

Една е нужна... другото си е измама.

© Паула Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??