Май, без да искам, те обикнах...
май дадох ти раненото сърце...
но късно е, аз вече те отритнах,
макар протегнала към теб ръце...
Сега те мисля постоянно,
усещам те, затворила очи,
и даже ме боли... и ми е странно,
че карам любовта си да мълчи...
Май, без да искам, те обичам,
залъгваща и себе си, и теб,
че аз съм вечно тъжното момиче,
създадено да бъде мрачен лед...