Май, без да искам, те обикнах...
Май, без да искам, те обикнах...
май дадох ти раненото сърце...
но късно е, аз вече те отритнах,
макар протегнала към теб ръце...
Сега те мисля постоянно,
усещам те, затворила очи,
и даже ме боли... и ми е странно,
че карам любовта си да мълчи...
Май, без да искам, те обичам,
залъгваща и себе си, и теб,
че аз съм вечно тъжното момиче,
създадено да бъде мрачен лед...
© Борислава Илиева Зашева All rights reserved.