Май, без да искам, те обикнах...
Май, без да искам, те обикнах...
май дадох ти раненото сърце...
но късно е, аз вече те отритнах,
макар протегнала към теб ръце...
Сега те мисля постоянно,
усещам те, затворила очи,
и даже ме боли... и ми е странно,
че карам любовта си да мълчи...
Май, без да искам, те обичам,
залъгваща и себе си, и теб,
че аз съм вечно тъжното момиче,
създадено да бъде мрачен лед...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борислава Илиева Зашева Всички права запазени
