Май, май...
Май не съм много удобна,
май лекичко ви убивам.
Не мога да бъда покорна,
както на вас ви се иска.
Май мъничко ви напрягам,
май вече взе да ви писва
и май нервите ви обтягам,
че се опитвам да мисля.
Май някак взе да ви дразни,
като задавам въпроси
и търся в душите ви празни
нещо, угодно на Бога.
И май, май вече е време
с вас да си стиснем ръцете.
Каквото можахте ми взехте,
не и това във сърцето.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ива ВалМан Все права защищены
