Майки сме!

9 мар. 2014 г., 16:07

Поэзия

392 0 1

Прости ми, майко!

Аз пред теб сгреших.

Все още мисля,

че и ти пред мен си грешна.

Минаха години и реших,

че трябва някак да те срещна.

Изпитах майчините радости и болки.

Разкъсвах се от хиляди тревоги...

Но вместо кръв, от раните течеше обич.

В скромна китка за теб, сплетох

прошка, обич и признание.

Свързах ги с житейското познание

и с надеждата: да ми простиш.

Да простиш младежкото незнание!

Горещата ми кръв.

Да забравиш родовото вироглавие!

Да! Родът ни е такъв!

Прости ми, майко! Ето, че и аз простих.

Не се мръщи на недодялания стих.

Майки сме! Това е то!

Съдба и щастие, и болка, и тегло!

А между нас: било каквот' било!

goblenka (Маргарита Ангелова)

2016-04-25T07:34:00+03:00

Преди 2 месеца майка ми почина. Дали е видяла, дали е прочела това, което съм написала? Съмнявам се. А толкова ми се иска да го е прочела! Сега няма как да разбера. Почивай в мир, майко! Ще се видим там и тогава ще ми кажеш дали си го прочела и какво мислиш за него.