Майки сме!
Прости ми, майко!
Аз пред теб сгреших.
Все още мисля,
че и ти пред мен си грешна.
Минаха години и реших,
че трябва някак да те срещна.
Изпитах майчините радости и болки.
Разкъсвах се от хиляди тревоги...
Но вместо кръв, от раните течеше обич.
В скромна китка за теб, сплетох
прошка, обич и признание.
Свързах ги с житейското познание
и с надеждата: да ми простиш.
Да простиш младежкото незнание!
Горещата ми кръв.
Да забравиш родовото вироглавие!
Да! Родът ни е такъв!
Прости ми, майко! Ето, че и аз простих.
Не се мръщи на недодялания стих.
Майки сме! Това е то!
Съдба и щастие, и болка, и тегло!
А между нас: било каквот' било!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
