Прости ми, майко!

Аз пред теб сгреших.

Все още мисля,

че и ти пред мен си грешна.

Минаха години и реших,

че трябва някак да те срещна.

Изпитах майчините радости и болки.

Разкъсвах се от хиляди тревоги...

Но вместо кръв, от раните течеше обич.

В скромна китка за теб, сплетох

прошка, обич и признание.

Свързах ги с житейското познание

и с надеждата: да ми простиш.

Да простиш младежкото незнание!

Горещата ми кръв.

Да забравиш родовото вироглавие!

Да! Родът ни е такъв!

Прости ми, майко! Ето, че и аз простих.

Не се мръщи на недодялания стих.

Майки сме! Това е то!

Съдба и щастие, и болка, и тегло!

А между нас: било каквот' било!