Mar 9, 2014, 4:07 PM

Майки сме!

  Poetry
578 0 1

Прости ми, майко!

Аз пред теб сгреших.

Все още мисля,

че и ти пред мен си грешна.

Минаха години и реших,

че трябва някак да те срещна.

Изпитах майчините радости и болки.

Разкъсвах се от хиляди тревоги...

Но вместо кръв, от раните течеше обич.

В скромна китка за теб, сплетох

прошка, обич и признание.

Свързах ги с житейското познание

и с надеждата: да ми простиш.

Да простиш младежкото незнание!

Горещата ми кръв.

Да забравиш родовото вироглавие!

Да! Родът ни е такъв!

Прости ми, майко! Ето, че и аз простих.

Не се мръщи на недодялания стих.

Майки сме! Това е то!

Съдба и щастие, и болка, и тегло!

А между нас: било каквот' било!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Преди 2 месеца майка ми почина. Дали е видяла, дали е прочела това, което съм написала? Съмнявам се. А толкова ми се иска да го е прочела! Сега няма как да разбера. Почивай в мир, майко! Ще се видим там и тогава ще ми кажеш дали си го прочела и какво мислиш за него.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...